Що е то светлина?

Мили приятели, днес ще ви разкажа още една жива история. С нея ще ви опиша преживяването ми в светлината/ няма да ви разказвам за ню ейдж, или за слънцето/.

Много държа от години с какво се храни семейството ми. Избирам жива, истинска храна от сигурен източник, поне до колкото ми е възможно. Обработвам малко храната и правя простички рецепти, но за това ще разкажа друг път.

Една от храните, които първо избрах преди повече от 5 години е да ползваме шарлан от белен слънчоглед. Не ползвам олио и много рядко зехтин. Взимахме го от сигурен източник, който обаче прекрати производство.

И решихме да си направим тази есен сами. Та си купихме слънчоглед и вчера отидохме да го пресоваме в една маслобойна в малко село.

Спираме пред маслобойната и първото, което ни накара да се почувстваме приятно беше аромата. Ухаеше цялата улица на вкусен геврек и слънчоглед. Ммм вкусно …..

Но това беше само началото.

От маслобойната, в която бръмчат няколко машини се показа, за да ни посрещне дребничко, живо момче с каскет. В един момент си помислих, че попаднах в средновековието. Този младеж беше човека, който движи целия процес от слънчогледа до шарлана. Усмивката му една блага, той спокоен и жизнен. И като започна да работи и да създава една блага енергия, ей така с лекота все едно машините му се подчиняваха, а ние жадно гледахме занаятчийския процес и бързите му ръце. И тогава този младеж започна да си свирка и да работи с такава лекота и усмивка, че ние не мръднахме от местата си, а само гледахме и попивахме от този уют. А толкова се зарадва на бебчето ни, че дори го дари с паричка.

Усещайки всичко около мен си казах ето това е светъл човек, ето това е светлината. В маслобойната цареше радост, спокойствие, живот и добрина. Работеше с такъв заряд и удоволствие, обичаше това, което прави, каза че много обича хората да си тръгват доволни.

Толкова простички неща, а всъщност всичко.

Толкова му се зарадвах на този млад човек, наследил занаята от дядо си, благославях го та и до днес. И то за три неща:

Първото, че открих още един истински добър човек, изтъкан от светлина.

Второто, че има места като неговото, където занаятите са възродени и можем да ядем заради тях жива храна. Дори си мисля, че ако желаем да живеем дълго и да бъдем здрави това е пътят на развитието ни.

Третото- за пореден път се убедих, че когато човек работи това, което обича всички го усещат, а той истински се радва на живота.

Така аз си направих още веднъж връзката с това, какво е жива свет или жива светлина.

Пожелавам на всички ни мили приятели да срещаме все повече светли хора, защото те са истински живи и припомнят същността ни. А ако говорим за промяна или нов свят, то той се създава от такива хора. Колкото повече, толкова повече …..светлина това е същността ни.

С обич,

Зоя