Началото, същината и края на живота в този свят са раждането, природата и смъртта.
Всяко нещо се ражда от нещо вече съществуващо на земята. Човека се ражда от жена-майка, животните също, растенията има различни начини на раждане на нов живот, творенията и изобретенията се раждат от ръцете и ума на човека.
РаЖдане – частичката РА, която означава светлина се съдържа в думата раждане, което означава, че всяко нещо ново родило се на Земята е от светлина.
Раждането е акт на създаване на нов живот, чрез него се продължава живота на Земята. Всяко раждане е свързано с предварителен период на съзидание, на трансформация и подготовка. Бременността е периода, в които се износва плода преди да се роди. Този период е изключително отговорен и важен за здравето и развитието на бъдещия човек. Разговорите, мислите и проекциите, които прави майката за бъдещото раждане и развитие предполага как ще се случат те. Може да се разговаря със всичко в този свят. Учат ни, че има нежива природа, но това е само защото тя не говори с нашия език. Всичко има вибрация, трептене, звук и е носител на информация.
Всеки човек произхожда от двама родители, които създават новия живот. Водеща сила в този процес е любовта, страстта и вдъхновението. Както художника създава своята творба, така и човека се предполага, че е важно да създава новото поколение.
Новият живот е чист, красив, малък, светъл, създава радост и предполага много грижи и отговорности.
Новият живот идва на този свят с вик и болка, които биват забравени в мига, в който се погледнат майката и детето в очите и се свържат.
Майката е тази, която износва, ражда и възпитава новият човек, тя е отговорна за това, в какво общество живеем, защото всеки човек е възпитан и роден от майка. Женската мисия е пряко свързана с рая или ада на Земята.
Думата МаМа и АмАм при бебетата звучи по един и същи начин. Което идва да ни покаже, че майката е като храната, която дарява живот и енергия.
ПриРода в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят. То включва всички явления във физическия свят – от субатомен до космически мащаб, както и живота като цяло.
Латинската дума за природа, natura, означава „присъщи качества, вродено предразположение“, а първоначалното ѝ значение е „раждане“.
Природа и раждане имат едно и също значение, това са думи свързани с естествен жизнен процес. Двете думи описват Живота, който протича чрез тях и се случва в този материален свят.
Когато човек се роди той попада при Рода, тези с които е свързан чрез раждането си и чрез гените си. Родата предполага да се грижи по най-добрия начин за новия живот, да го дарява с любов и познание за средата, в която попада и закономерностите, които я движат. Родата е най-естествената среда за развитието на новия живот, когато тя разбира и се ръководи от духовната си същност. Всеки човек наследява гените на своя род, наследява информацията която носят неговите предци. Нищо не се губи, може само да се трансформира.
Благоприятната среда на рода, в който израства човек предполага, че той ще стане благ човек.
Род е славяно арийски бог, всевишния, всемогъщия. Смята се, че той е началото, причината за всичко живо в този свят, че той е във всеки и във всичко. От него произхождат българските думи – приРОДа, РОДина, РОДители и др.
СМЪРТ е пълно и необратимо прекратяване на жизнените процеси в живите организми и естествен край на всеки живот на Земята .
Дали смъртта не е също раждане? Материята спира своя живот, който и служи тук в този свят, а безсмъртната човешка същност се връща към източника и се ражда за нов вид живот.
Трите думи раждане-природа-смърт са еднозначни. Всяко начало е край на нещо и всеки край е начало на друго нещо. В дълбочина разгледани нещата предполагат един кръговрат-цикличност, която продължава да се случва, за да може висшето изконно съзнание да се разширява и проявява същността си. Нищо не се губи в природата, то просто преминава от едно състояние в друго – трансформира се. Целта на всеки живот е да се превърне в чисто съзнание, като това, от което произлиза и да го прояви, като по този начин разширява обхвата му.
Във великия ВсеМир всичко е мир, изкривяването на мира, предполага воденето на войни за него. Така се получава баланса в природата.
Дълбочината на темата предполага всеки да помисли над нея, да я приеме и да има разбиране. Има източници, които разказват за задгробен живот, за среща с мъртвите, за разговори, хора изпадали в кома или клинична смърт. Те всички имат спомени и разказват, въпреки че науката все още няма доказателства за това или не иска да има знание за това.