Невъзможните неща

Най-любимо ми е да ми кажат “не може да стане” или “няма да стане”!

Тогава някаква вътрешна сила в мен се пробужда и иска да направи това, което се смята за невъзможно. Не го усещам като инат, а ката възможност за разчупване на стереотипи и приети норми в обществото, с две думи “Ограничаване на съзнанието”.

Вече поредна година в началото на септември, когато започнат да се освобождават в лехите свободни площи от култури, които са приключили плододаване, насаждам тиквички и краставици. И всяка година чувам – “Не ги сади нищо няма да стане, само ще им изхабим водата.”

И аз всяка година садя въпреки думите, защото вярвам, че земята ще отгледа това растение без да се съобразява кой месец е и колко силно е слънцето. И знаете ли всяка година берем късни тиквички и краставички. Дори стават по жизнени от летните, защото слънцето не е толкова силно и не ги изгаря.

Приела съм, че няма ограничения за нищо и пробвам и то става. Ето има вече краставички, скоро и тиквички

Споделям тази си опитност с вас мили хора, за да ви насърча да не се отказвате и да не слушате само мненията на околните, за да вземете решение. Опитайте, проверете, през личния си пример докажете, дали може или не може.

Често пъти оставяме обществото и близките ни да ни вменяват приети вече норми и вярвания. Време е да разчупим рамките и да се съмняваме, че може и да има друг начин и решение.

За протокола ще кажа, че не съм земеделец

и имам скромен опит с малката си градинка. Но в нея работя така, както усещам, без график. А най-важно ми е да поставям семената в земята с пълната вяра и разбиране, че те си знаят как да пораснат и колко и какъв плод да дадат.

Не спирайте да дерзаете мили хора, няма какво да ви спре да опитате и проверите, да разчупите старите вярвания и да берете плодовете на труда си.

Зелен и пъстър ден ви желая!