Понятие, изразяващо (взаимо)връзката между различни категории и индивиди.
В психологически аспект – връзката между индивиди, която може да е положителна (привързаност, благодарност), отрицателна (ненавист) и също така безразлична (безразличие, апатия).
Този лъч се оказва един от най-сложните за разбиране в живота. Човека е социално същество и като такова, то живее в общество, създава семейство. Човешките взаимоотношения са градивна единица за личностното развитие.
Първите и най-важни отношения са родител – дете. Никой не може да избере родителите си или, ако може то е на един по-висш план на душата, за който нямаме спомени и доказателства.
Отношенията с нашите родители са първото предизвикателство. Чрез отношенията с тях ни се преподава живота, т.е. чрез техните разбирания за живота и отношението им към нас ние започваме да опознаваме света. Затова тези първични отношения се явяват често в живота на човек, като препъни камък. Как ще се развият отношенията с нашите родители в живота ни зависи от нас. Ако ние решим да разберем, защо те се държат по определен начин, то ние ще успеем да запазим добрите отношения с тях и да живеем добре. Майчината и бащината благословия са причина да имаме добър живот. Всеки успял човек има благотворни отношения със своите родители.
Създаването на приятелски кръг и партньорства в живота се определят от нашето психическо и физическо състояние. Ние привличаме към себе си себеподобни. Ако желаем да променим обкръжаващата си среда, то е нужно да започнем да променяме себе си. Колкото по- добри и човечни ставаме ще имаме за приятели по-добри, по-щедри, по-искрени хора.
Създаването на благоприятни отношения с хората е свързано с нашето разбиране и знание за това, че всеки човек ни отразява. Всеки човек е наше огледало и ако нещо не ни харесва в него, то точно същото качество носим и ние. Тази формула е за директна информация, каква да променим в себе си, за да станем по-добри и спокойни е съвършен модел на мирозданието. Обратното също е вярно, каквото ни харесва в другия, то ние също го носим.
В човека живеят множество страхове свързани с човешките отношения – какво ще кажат другите за мен, дали ще ме приемат, да не ме обвинят, да не би да бъда неразбран и ред др. притеснения свързани с отношенията. Зад всички тях стои страха от отхвърляне. Човека като социално същество винаги е живял в общност и заедно и това го кара да изпитва страх, да не би тази общност да го отхвърли. Това е дълбоко заложено в нашите гени. Хубавото е, че е поправимо и първото най-важно нещо е да го осъзнаем.
Най-съществената част в човешките отношения е искреността. Тази свята истина, която предполага да бъдем честни към себе си и към останалите. Когато не сме искрени в отношенията си към другите те го усещат, на едно фино ниво разбират, че не казваме истината. От там се изкривяват отношенията и започва един театър, вместо истински живот, който води до объркване на всички сфери на живота.
Човешките отношения са пряко свързани с емоциите и чувствата. Когато сме искрени с хората, то проявяваме чувствата си. Тогава сме честни, почтени и хората ни обичат и искат да бъдат близо да нас. Когато обаче проявяваме емоциите си свързани с обуславянията, които имаме, то реагираме през гнева, яростта, осъждането, клюкарстването, нападането, обвинението. Тези емоции подклаждат огъня на омразата в нас и взимат превес над любовта, която е наша изконна същност.
Когато човек разбере себе си и същността си, тогава разбира как да се отнася към останалите и към останалия свят.
Психологията и други науки и учения свързани с човешката душа учат хората как да се справят с човешките отношения, като в повечето случай ги карат да затвърждават това, което мислят и чувстват, като човека разказва. Въпросът е, че чрез повторение на начина на мислене и вярванията ни за отношенията те не се променят, дори се усилват. Истината е, че е нужно да поработим първо със себе си, когато имаме нерешени взаимоотношения, независимо с кой и за какво. Когато променяме себе си осъзнаваме причините за тези отношения и така се разрешават и ни олеква. Както казахме вече всеки човек е наше огледало и той застава на пътя ни защото го привличаме. Ако това не ни харесва, то е нужно да погледнем в себе си и да променим тази част от нас, която не харесваме в другия. По този начин хората около нас стават наши помощници, съвършени учители, чрез които ставаме по-добри, по-силни и осъзнати.
Човешките отношения са модела, даден ни от природата и творението, чрез който можем да разберем себе си и да развиваме добродетелите, така че да се освободим от страданието.
Ако желаем да се променят отношенията ни с някой или към нещо, то е необходимо да започнем да променяме вярванията си и да простим на себе си, че сме приели тези вярвания за истина. Освобождаването от програми и вярвания, които са разрушителни ни правят свободни, променят мирогледа ни и взаимоотношенията ни. Целият процес започва с първата крачка да приемем, че ние сме отговорни за всичко, което се случва около нас и в нас. Нашите мисли творят живота ни, като малки тухлички, изграждат цели стени от вярвания. Тези вярвания в повечето случай не са наши, а са взети на заем от нашите родители, учители, близки. От всички авторитети, които сме приели в живота ни. Когато поемем отговорност за живота си ние откриваме и пътя, по който да минем, за да може осъзнато да творим и променяме за наше благо и за благото на всичко що е, без обвинения, страдания и неудовлетворение. Осъзнатия човек разбира във всеки миг какво се случва в неговото тяло и неговия ум. Той е способен да наблюдава себе си и да анализира с яснота процесите в живота. Когато успеем да живеем по този начин, то цялото объркване, страх, гняв и ярост отпадат. Човек разбира, че мислите, които се проявяват в съзнанието му, включват съответните емоции, които са пряко свързани с вярванията и миналото му. Когато разберем това и започнем да се наблюдаваме от страни, то всичко отпада с лекота, няма причина за страдание и за незрели човешки отношения. Тялото ни също е изключително интелигентно, то предава преки послания за начина ни мислене и чувстване. Ако успяваме да го усещаме и да следим неговия език, то можем да боравим с лекота с живота.
Най-ценното в човешките отношения е да достигнем до разбирането, че е нужно да отговаряме и реагираме чрез автентичната си същност. Когато влизаме в отношения през егото и ума, ние излизаме от центъра си, ръководени от травми, вярвания и психически рани. Искрените, здравословни отношения са свързани с духовната ни същност, там където стои знанието и любовта. Ако нашите отношения не са искрени и от сърцето ни, то се проявява гняв, осъждане, обида, гордост и др. емоции свързани със страданието. За да успеем да реагираме по този начин, то е нужно да бъдем осъзнати и да наблюдаваме себе си как реагираме и какво казваме. Също така да преосмислим отношенията си и да видим има ли такива, които не са здравословни.