ДОМЪТ е жилище, място на постоянно или дълготрайно обитание на семейството или индивида, където човек би искал да се чувства уютно, сигурно и спокойно. Емоционално обяснено домът е там, където те обичат. Философски и културно определено, домът е съвкупност от образи, които дават на човека основания или илюзии за стабилност.
„Моят дом е моята крепост”- думи преминали във времето, които много точно описват предназначението на дома. Това е място, където да отпочинеш, да се заредиш, да твориш, да отгледаш децата си, да се чувстваш спокоен, да се чувстваш сигурен, да е красиво, да проявиш себе си.
Какъвто е дома на човек, такъв е и самият човек. Всичко е свързано и затова, когато погледнеш дома на някой разбираш много за самия него.
Едно от най-съществените неща за дома това е чистотата. Дома е нужно да се почиства редовно и да няма затлачен прах и мърсотия. Това създава неблагоприятна среда за живот и развитие. Как да почистваме дома? С естествени почистващи средства – оцет, морска сол, етерични масла. Химическите препарати са отровни и агресивни, тяхното използване може да има тежки последици за здравето на жителите на дома.
Пречистването на дома с ароматни благоухания, със светена вода или по някакъв друг начин също оказва благоприятно въздействие върху усещането в дома.
Друг важен аспект свързан с дома това е как сме организирали пространството в него и дали е подредено. Каквото е в главата на човека това е и в пространството около него. Разумният човек няма излишни вещи в дома си. Той има толкова, колкото му е нужно. Без излишни дрехи, козметики, посуда, багажи и вехтории. Всяко натрупано, затрупано, неизползвано нещо в дома затлачва движението на елементите и това създава тежест. Нашите тела са изключително разумни и ние можем да усещаме състоянието на дома си и да променяме когато е нужно. Колкото повече светлина има в нас, толкова повече светлина има и в дома ни.
Случвало се на всеки да влезе в нечии дом и да се почувства приятно, отпускащо, да не му се тръгва от там. Както и обратното влизаш в някой дом или в хотел и усещаш тежест, иска ти се да избягаш. Въздуха се реже с нож все едно. Причината и двата случая е човека, който се грижи за този дом и място.
Всеки дом има сърце или дух, както искате го наречете, но той е жив. На изток хората разговарят с домовете си, питат ги за нуждите им. Съобразяват се с тях и ги третират като живи същества. Често в приказките се среща духа пазител на дома. В голяма степен това е така, домът носи енергията и усещането на неговите стопани, най-вече на стопанката. Жената затова се нарича ДОМакиня, защото тя създава дома и енергията в него, та го изпълва със светлина.